Здравейте и днес.
Както съм си обещал и днес ще се опитам да напиша нещо, което ме вълнува, или нещо за което мисля и чувствам.
Май по този начин ставам малко по открит и не затворен в себе си.
Не знам дали е на добре, но всички говорят, че ако споделяш, това което е в теб ще можеш да погледнеш на проблемите си с други очи и да откриеш грешките си. Няма да кажа - "ако имаш такива", защото всички ХОРА грешим. И не е лошо да можеш да си го признаеш. Май само "човеците" са безгрешни.
Да, аз се определям в графата ХОРА. Може за някой да съм и тъпак, боклук, неудачник и какво ли не, но нека знаят, че каквото повикало то такова се и обадило.
Та говорихме си за споделянето. А бе май трябва да има с кого да споделяш. Защото всичко както казахме на този свят тече в двете посоки. Даваш и получаваш и съответно или получаваш и даваш. Нещо като песимиста и оптимиста и чашата с вода. Но без това действие няма събитие.
Аз май до сега всичко таях в себе си. С целта да не притеснявам хората до мен, да ги запазя от проблемите и те да са безоблачно щастливи. Да ама не. Това се оказа моя РУБИКОН. Така прекъснах онази малка нишка даваща живот на всичко което обичах.
Аз май започнах да търся вината само в себе си. А за да се случи това състояние на нещата, то този(тази) с който съм споделял живота си май е виновен колкото мен.
Или не е така?
Нямам идея вече кое е истина и кое не истина. Явно в отношенията между двама, трябва да има и двама. Ако няма съвместимост, то живота се превръща в кошмар. Някакъв споделен Ад, който те убива бавно и прогресивно неизбежно.
Затова си обещах всеки ден да говоря за нещата които ме притесняват, вълнуват, нещата които чувствам и искам да споделя с хората до мен.
А ако няма с кой да го споделя, ще го напиша. Ще го напиша и ако съм го споделил, защото само така след време ако съм грешил ще открия къде съм бъркал и ще се постарая да я поправя.
Но ми казаха, че когато нещо се чупи, като го залепите не е като ново. Било лепено и неставало за ..................... показ или за ............нищо.
Но мамка му нали винаги можеш ако паднеш да се изправиш и да продължиш напред с високо вдигната глава. Не се отказваш и не се влачиш, само защото си паднал. И така ще продължиш.
Нали всяка грешка и поука от нея трябва да ни направят по силни и да ни накарат да продължим да се борим, да не се отказваме, да не се предаваме. Защото сме ХОРА. Не човеци.
Това са нещата, които сега в този момент ме вълнуват. Защо някой ще се откаже с лека ръка от годините живот, защо ще се предаде и избяга.
Защото е станал по егоистичен и мисли само за собственото си благополучие или така му е по лесно и хубаво. Да се отрече от всичко до сега. Не е ли това слабост. Не е ли това отричане от самия себе си.
Май въпросите станаха много.
А аз в този момент не знам дали искам да чуя отговорите или искам да чуя съветите да се опитам да забравя. Защото времето ликувало.
А бе вие луди ли сте ще им кажа. Аз не се отказвам от нищо в живота си и не мога да се предам. Докато не получа прям отговор, а не поредната лъжа.
Край.
Доста задълбавам.
Стига за днес.
Чао мой интернет слушателю.
Няма коментари:
Публикуване на коментар