Стига почивка.
Нека малко да поработим, да помислим, да действаме.
Но да действаме бездействайки. Или да бездействаме действайки.
Нямам идея как ще се получи. Важното е да има резултат.
Нов живот, нови принципи, нови предизвикателства. Не за да се доказваме пред някой.
А за да покажем на себе си че сме живи, че заслужаваме да сме ОК, че има смисъл в живота ни, че зад ъгъла ни очаква това което заслужаваме.
Да знаем, че каквото си пожелаеш, щом си открит ще го получиш, защото го заслужаваш.
Вчера с един приятел си говорихме. Темата много травиална. Защо много хора нямат силата да си признаят. Нали са пичове. Да застанат пред теб и да си кажат, да си признаят: а винаги има какво. Но да е открито и честно, право в очите, а не да се чудат как да прекрият, не да скрият лъжите си, в които са се оплели като свински черва. Явно не е лесно да се изправиш срещу другия. Но нали за това ако се зовеш, че си от Хората, би трябвало да го направиш. Ако си просто човече, остани си такова, прикрито, лъжливо, долно и безчестно и си живуркай по убиващия си начин. До следващата ти подобна постъпка. Да, до следващата, защото такъв ти е животеца.
Затова моля тези малки човеченца да не се врът в света на Хората. Да ние сме обикновенни и не искаме гнусните Ви лъжи да ни омързяват.
Бъдете щастливи в лъжите си и  нека Бог Ви прости, ако може.
Ние не. Не прощаваме .
Просто Ви забравяме.
За винаги.
Сбогом, човечета малки и дребнави:

Научих, че прошка се дава само когато прекрачиш гнева си.
Разбрах, че сълзите не носят забрава,че бягаш, когато докоснеш страха си...
Научих, че тихата ласка изгаря по-силно от огън разпален,
че връщаш се там, където си чакан,че който те съди - не те заслужава...
Научих, че полетът може да бъде отсечен със думи-плесници,
че не омразата трябва да те тревожи,а плахия вопъл на тъжни зеници...
Научих, че Рая вълшебен би се побрал и в една мъничка стая- стига да знаеш,
че там си потребен,че там си обичан - стига
 да знаеш.

Здравейте и днес.
Както съм си обещал и днес ще се опитам да напиша нещо, което ме вълнува, или нещо за което мисля и чувствам.
Май по този начин ставам малко по открит и не затворен в себе си.
Не знам дали е на добре, но всички говорят, че ако споделяш, това което е в теб ще можеш да погледнеш на проблемите си с други очи и да откриеш грешките си. Няма да кажа - "ако имаш такива", защото всички ХОРА грешим. И не е лошо да можеш да си го признаеш. Май само "човеците" са безгрешни.
Да, аз се определям в графата ХОРА. Може за някой да съм и тъпак, боклук,  неудачник и какво ли не, но нека знаят, че каквото повикало то такова се и обадило.
Та говорихме си за споделянето. А бе май трябва да има с кого да споделяш. Защото всичко както казахме на този свят тече в двете посоки. Даваш и получаваш и съответно или получаваш и даваш. Нещо като песимиста и оптимиста и чашата с вода. Но без това действие няма събитие.
Аз май до сега всичко таях в себе си. С целта да не притеснявам хората до мен, да ги запазя от проблемите и те да са безоблачно щастливи. Да ама не. Това се оказа моя РУБИКОН. Така прекъснах онази малка нишка даваща живот на всичко което обичах.
Аз май започнах да търся вината само в себе си. А за да се случи това състояние на нещата, то този(тази) с който съм споделял живота си май е виновен колкото мен.
Или не е така?
Нямам идея вече кое е истина и кое не истина. Явно в отношенията между двама, трябва да има и двама. Ако няма съвместимост, то живота се превръща в кошмар. Някакъв споделен Ад, който те убива бавно и прогресивно неизбежно.
Затова си обещах всеки ден да говоря за нещата които ме притесняват, вълнуват, нещата които чувствам и искам да споделя с хората до мен.
А ако няма с кой да го споделя, ще го напиша. Ще го напиша и ако съм го споделил, защото само така след време ако съм грешил ще открия къде съм бъркал и ще се постарая да я поправя.
Но ми казаха, че когато нещо се чупи, като го залепите не е като ново. Било лепено и неставало за ..................... показ или за ............нищо.
Но мамка му нали винаги можеш ако паднеш да се изправиш и да продължиш напред с високо вдигната глава. Не се отказваш и не се влачиш, само защото си паднал. И така ще продължиш.
Нали всяка грешка и поука от нея трябва да ни направят по силни и да ни накарат да продължим да се борим, да не се отказваме, да не се предаваме. Защото сме ХОРА. Не човеци.
Това са нещата, които сега в този момент ме вълнуват. Защо някой ще се откаже с лека ръка от годините живот, защо ще се предаде и избяга.
Защото е станал по егоистичен и мисли само за собственото си благополучие или така му е по лесно и хубаво. Да се отрече от всичко до сега. Не е ли това слабост. Не е ли това отричане от самия себе си.
Май въпросите станаха много.
А аз в този момент не знам дали искам да чуя отговорите или искам да чуя съветите да се опитам да забравя. Защото времето ликувало.
А бе вие луди ли сте ще им кажа. Аз не се отказвам от нищо в живота си и не мога да се предам. Докато не получа прям отговор, а не поредната лъжа.
Край.
Доста задълбавам.
Стига за днес.
Чао мой интернет слушателю.

Благодаря ти че те има.

Здравейте ХОРА.
Не човеци, защото вчера писах на една позната, че за мен човек е равно на =животно=скот= всичко друго но не и личност. Защото много са човеци, но адски малко са ХОРА.
Та имам идея.
Да.
И каква е тя. Ми да пиша.
А какво?
Нямам идея. Ще я карам на усет.
Какво се случва с мен. Какво мисля, как се чувствам.
Какво изпитвам и обичам, и кого обичам.
И кого и какво мразя също. То за мразенето е ясно от сега. Мразя, не ненавиждам да ме ЛЪЖАТ, нагло и безочливо докато ме гледат в ОЧИТЕ. И да ме мислят за балък. И то хора, на които съм посветил живота си, на които съм подал ръка да се изправят и да станат ХОРА!Лъжата ме отвращава и отблъсква. Къса нещо в мен. Къса жива мръвка от сърцето ми, когато го правят ХОРАТА. За животните не ми пука.
А бе искам да пиша за всичко, което се случва с мен и около мен. Всичко добро и лошо, полезно и вдъхновяващо, убиващо и дразнещо.
Всичко. И няма значение, че ще ме кара да ме боли. Но ще е истинско и ще се случва с мен. В момента, без скрито и покрито.
Ще съм си АЗ. Мариан. Мариан Милков.
Истински от плът и кръв.
Старт!