всичко от мен

Стига почивка.
Нека малко да поработим, да помислим, да действаме.
Но да действаме бездействайки. Или да бездействаме действайки.
Нямам идея как ще се получи. Важното е да има резултат.
Нов живот, нови принципи, нови предизвикателства. Не за да се доказваме пред някой.
А за да покажем на себе си че сме живи, че заслужаваме да сме ОК, че има смисъл в живота ни, че зад ъгъла ни очаква това което заслужаваме.
Да знаем, че каквото си пожелаеш, щом си открит ще го получиш, защото го заслужаваш.
Вчера с един приятел си говорихме. Темата много травиална. Защо много хора нямат силата да си признаят. Нали са пичове. Да застанат пред теб и да си кажат, да си признаят: а винаги има какво. Но да е открито и честно, право в очите, а не да се чудат как да прекрият, не да скрият лъжите си, в които са се оплели като свински черва. Явно не е лесно да се изправиш срещу другия. Но нали за това ако се зовеш, че си от Хората, би трябвало да го направиш. Ако си просто човече, остани си такова, прикрито, лъжливо, долно и безчестно и си живуркай по убиващия си начин. До следващата ти подобна постъпка. Да, до следващата, защото такъв ти е животеца.
Затова моля тези малки човеченца да не се врът в света на Хората. Да ние сме обикновенни и не искаме гнусните Ви лъжи да ни омързяват.
Бъдете щастливи в лъжите си и  нека Бог Ви прости, ако може.
Ние не. Не прощаваме .
Просто Ви забравяме.
За винаги.
Сбогом, човечета малки и дребнави:

Научих, че прошка се дава само когато прекрачиш гнева си.
Разбрах, че сълзите не носят забрава,че бягаш, когато докоснеш страха си...
Научих, че тихата ласка изгаря по-силно от огън разпален,
че връщаш се там, където си чакан,че който те съди - не те заслужава...
Научих, че полетът може да бъде отсечен със думи-плесници,
че не омразата трябва да те тревожи,а плахия вопъл на тъжни зеници...
Научих, че Рая вълшебен би се побрал и в една мъничка стая- стига да знаеш,
че там си потребен,че там си обичан - стига
 да знаеш.